Питах се

Poesía » De amor

753 0 3

В годините каквото претърпях,
любов едва ли можех да наричам...
а толкоз трудно аз те преживях
и питам се какво ли в теб обичах?!

След нощите, които те делях,
и в дните си когато бяхте двама,
оставах само тайният ти грях,
а ти за мене мъка най-голяма.

Когато в мен потъпка гордостта,
с жестоки думи кръста ми беляза,
защо ли пак след всичкото това,
защо ли пак не мога да те мразя?!

Излишни са въпросите... нали??
Сърцата си не можем да избираме...
... и с моето останали сами...
след тебе само болките събираме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

natalia (Наталия Божилова)

ей, невероятни стихове.. чета ги в захлас.. много ми харесват, не само защото се виждам в тях

2009-04-12T23:12:46+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

!!!

2009-03-25T14:17:43+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

хм... как така никой не се е обадил, че е бил на тази страничка?!
мелодичен и много истински стих - на пръстите на няколко ръце се броят такива... поне напоследък.

поздравления!

2009-03-24T22:49:47+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0