Питах се

24 mar 2009, 17:30

Poesía » De amor

589 0 3

В годините каквото претърпях,
любов едва ли можех да наричам...
а толкоз трудно аз те преживях
и питам се какво ли в теб обичах?!

След нощите, които те делях,
и в дните си когато бяхте двама,
оставах само тайният ти грях,
а ти за мене мъка най-голяма.

Когато в мен потъпка гордостта,
с жестоки думи кръста ми беляза,
защо ли пак след всичкото това,
защо ли пак не мога да те мразя?!

Излишни са въпросите... нали??
Сърцата си не можем да избираме...
... и с моето останали сами...
след тебе само болките събираме...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

natalia (Наталия Божилова)

2009-04-12T23:12:46+03:00

ей, невероятни стихове.. чета ги в захлас.. много ми харесват, не само защото се виждам в тях
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2009-03-25T14:17:43+02:00

!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-03-24T22:49:47+02:00

хм... как така никой не се е обадил, че е бил на тази страничка?!
мелодичен и много истински стих - на пръстите на няколко ръце се броят такива... поне напоследък.

поздравления!