Питах се
В годините каквото претърпях,
любов едва ли можех да наричам...
а толкоз трудно аз те преживях
и питам се какво ли в теб обичах?!
След нощите, които те делях,
и в дните си когато бяхте двама,
оставах само тайният ти грях,
а ти за мене мъка най-голяма.
Когато в мен потъпка гордостта,
с жестоки думи кръста ми беляза,
защо ли пак след всичкото това,
защо ли пак не мога да те мразя?!
Излишни са въпросите... нали??
Сърцата си не можем да избираме...
... и с моето останали сами...
след тебе само болките събираме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
