24.03.2009 г., 17:30 ч.

Питах се 

  Поезия » Любовна
540 0 3

В годините каквото претърпях,
любов едва ли можех да наричам...
а толкоз трудно аз те преживях
и питам се какво ли в теб обичах?!

След нощите, които те делях,
и в дните си когато бяхте двама,
оставах само тайният ти грях,
а ти за мене мъка най-голяма.

Когато в мен потъпка гордостта,
с жестоки думи кръста ми беляза,
защо ли пак след всичкото това,
защо ли пак не мога да те мразя?!

Излишни са въпросите... нали??
Сърцата си не можем да избираме...
... и с моето останали сами...
след тебе само болките събираме...

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ей, невероятни стихове.. чета ги в захлас.. много ми харесват, не само защото се виждам в тях
  • !!!
  • хм... как така никой не се е обадил, че е бил на тази страничка?!
    мелодичен и много истински стих - на пръстите на няколко ръце се броят такива... поне напоследък.

    поздравления!
Предложения
: ??:??