24 мар. 2009 г., 17:30

Питах се

754 0 3

В годините каквото претърпях,
любов едва ли можех да наричам...
а толкоз трудно аз те преживях
и питам се какво ли в теб обичах?!

След нощите, които те делях,
и в дните си когато бяхте двама,
оставах само тайният ти грях,
а ти за мене мъка най-голяма.

Когато в мен потъпка гордостта,
с жестоки думи кръста ми беляза,
защо ли пак след всичкото това,
защо ли пак не мога да те мразя?!

Излишни са въпросите... нали??
Сърцата си не можем да избираме...
... и с моето останали сами...
след тебе само болките събираме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ей, невероятни стихове.. чета ги в захлас.. много ми харесват, не само защото се виждам в тях
  • хм... как така никой не се е обадил, че е бил на тази страничка?!
    мелодичен и много истински стих - на пръстите на няколко ръце се броят такива... поне напоследък.

    поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...