15 jul 2017, 6:46  

Питаш ме... 

  Poesía » De amor
1939 12 24

Питаш ме обичам ли те още,
мога ли без тебе да живея,
помня ли онези луди нощи,
славеят,  когато  звънко  пее?

Питаш ме дали ще те обичам
бръчки щом лицето ти покрият,
още ли си моето момиче,
тайните от теб дали си крия?

И тревога блясва във очите -

сребърните нишки те тревожат...

Мила, този ранен сняг в косите

да те загрозù е невъзможно!...

 

Тайна имам... Всяка сутрин рано

шепна тихо моята молитва:

„Нека дълго, дълго да сме двама!...”

И към небесата  тя полита.

 

Любовта ни да не ни напуска,

като пред свещен олтар се моля!

Във душите да не бъде пусто,

вечна  да е тази  наша пролет!...

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??