Питаш ме...
Питаш ме обичам ли те още,
мога ли без тебе да живея,
помня ли онези луди нощи,
славеят, когато звънко пее?
Питаш ме дали ще те обичам
бръчки щом лицето ти покрият,
още ли си моето момиче,
тайните от теб дали си крия?
И тревога блясва във очите -
сребърните нишки те тревожат...
Мила, този ранен сняг в косите
да те загрозù е невъзможно!...
Тайна имам... Всяка сутрин рано
шепна тихо моята молитва:
„Нека дълго, дълго да сме двама!...”
И към небесата тя полита.
Любовта ни да не ни напуска,
като пред свещен олтар се моля!
Във душите да не бъде пусто,
вечна да е тази наша пролет!...
© Роберт All rights reserved.
