Питат ли ме...
Стихотворението е отличено с Първа награда за Гражданска поезия на Второто издание на конкурса "Елате ни вижте" - Георги Дамяново, 2012
Мъртвило е площадът. Конски косми
като пленено знаме се развяват
над прогнили пармаклъци. Косове
до кучешка копанка вдигат врява.
Перат жените на реката черги.
С бухалки удрят шарената есен,
пребрадили глави с шамии черни
и с криви устни – може би за песен.
А в бъчвите кипи шира, бълбука
ту изгревно, ту мрачно като облак,
и скуката се стича по олука
и върху плевника – аха! – да скокне.
Мъжете са пияни от сабахле...
Ех, човещинка! Какво пък – случва се.
Така животът някак се търкаля –
лете на казана, зиме – в кръчмата.
Кому да креснеш и да го събудиш,
това селце – на прага преизподня,
където да пристъпиш, все е лудост,
че даже няма смисъл да си ходиш.
Боклук по двора и парчета стомни,
а църквата – на прилепи свърталище...
Остава само тъй да я запомним
България – статут сиропиталище.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
