Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин
зад думите да търся таен смисъл.
Един финал. И бавно ще прекрачим
през границата, почвайки на чисто.
И пито, и платено е. Наздраве
за миналото толкова далечно.
Каквото в спомен мъничък остава
ще бъде част от личната ми вечност.
13.12.2022
© Констанс Todos los derechos reservados
Истина е това, което казвате всички и дава различните перспективи на моето стихотворение.