18 янв. 2025 г., 21:54

Пито-платено

510 2 10

Назаем обичта ти аз не искам,

че лихвата е твърде непосилна,

главницата тежи и ме потиска –

животът ми по грешен път ще килне…

 

Назаем обич няма. Няма начин

зад думите да търся таен смисъл.

Един финал. И бавно ще прекрачим

през границата, почвайки начисто.

 

И пито, и платено е. Наздраве

за миналото толкова далечно.

Каквото в спомен мъничък остава,

ще бъде част от личната ми вечност.

 

13.12.2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Констанс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че хареса стиховете ми, Мария! ❤️
  • Днес всичко, което чета от теб, слагам в любими! Това е чудесет атестат за поезията ти!
    Пишеш чудесно и талантът ти си личи отдалеч! Развивай го!
  • Благодаря! ❤️
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Благодаря, Георги.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...