Тази вечер пия за тебе,
за мечтите, които остави,
за самотата,
за разкървавените рани.
Пия за тебе,
макар че поводът е друг,
но няма ли да ми е скучно,
ако пиех за някой друг.
Ще се напия за тебе,
ще се напия като за последно,
защото те няма,
защото ти си с друг.
А на сутринта, все още пияна,
с последна чаша в ръка,
ще проклинам съдбата,
защото,
по дяволите,
ти си измислица
в главата!
© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados