Пияно бягство
Ах, как искам да ме няма.
Да се скрия от света.
Иска ми се да съм няма,
а как не мога да мълча.
Скрий ме – уморих се да боля.
Спаси ме - инак ще умра!
Приюти ме в няма ласка,
отведи ме, загърната в каляска.
И искам да изпия чаша вино
със истината тъй отъждествимо.
Загърни ме в пряспа снежна
и шепни ми песента си нежна.
Преди покоя - излъжи ме,
в съня ми тихо остави ме.
Потопи ме в здрачната тъма -
забулена във сянка, нека съм сама.
Ще опитам да заспя в покой -
в копнеж за жарък, летен зной.
Обещавам – пак насам да свърна,
но пияна искам аз да се завърна.
Любовта пияна аз да изживея,
самота си със пиянство да полея.
През живота си да мина пак пияна,
нека съм пияна, нека съм пияна!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados