1 may 2014, 19:58

Плач 

  Poesía » Filosófica
410 0 0
Сърцето ми плаче. Душата ми се къса.
Аз искам, а не мога
глътка въздух да глътна.
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна.
Ураган от яд, омраза и злоба
бушува в мойте вени, за Бога...
Не мъчи ме, появи се...
искам до мен да си, прегърни ме...
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна.
Аз искам, а не мога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иветтт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??