1.05.2014 г., 19:58 ч.

Плач 

  Поезия » Философска
409 0 0
Сърцето ми плаче. Душата ми се къса.
Аз искам, а не мога
глътка въздух да глътна.
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна.
Ураган от яд, омраза и злоба
бушува в мойте вени, за Бога...
Не мъчи ме, появи се...
искам до мен да си, прегърни ме...
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна.
Аз искам, а не мога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иветтт Всички права запазени

Предложения
: ??:??