По средата дълга жица, в краищата -
две слушалки,
гласове далечни правят разстоянията
жалки.
Говориш ми спокойно, знам - не искаш
да ме боли,
но в слушалката чувам как капят твоите
сълзи...
(Написах го преди три години, в момент, в който
предпочетох да напиша нещо, вместо да заплача.)
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
Пожелавам ти много слънчеви дни и усмивки.Гордея се с теб...
Обичам те сине!