29 sept 2010, 22:30

Плача

  Poesía
1.2K 0 2

Защо плача?

Защо съм тъжна винаги?

Питате ме всички.

Плача за теб, за мен, за тъжната съдба,

за болката на този свят.

Плача и душите ви, знам, се успокояват

и светът за вас е вече розов.

Плача за вината във виновния и след миг изчезва тя,

за болката на тъжния, за да го спася.

Плача за теб, за мен, за всички нас.

Плача, но никой не е заплакал, та и моята душа да се успокои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нона Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " Плача за теб, за мен, за всички нас."
    ...................................................................
    Да, животът е много тъжен...
    Поздрави и за лирическата с добро сърце, и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам и на двете занапред много щастие и късмет!
  • "Плача, но никой не е заплакал..."
    Емммм, радостта е обща, но болката...няма как да стане!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...