Защо плача?
Защо съм тъжна винаги?
Питате ме всички.
Плача за теб, за мен, за тъжната съдба,
за болката на този свят.
Плача и душите ви, знам, се успокояват
и светът за вас е вече розов.
Плача за вината във виновния и след миг изчезва тя,
за болката на тъжния, за да го спася.
Плача за теб, за мен, за всички нас.
Плача, но никой не е заплакал, та и моята душа да се успокои.