Защо плача?
Защо съм тъжна винаги?
Питате ме всички.
Плача за теб, за мен, за тъжната съдба,
за болката на този свят.
Плача и душите ви, знам, се успокояват
и светът за вас е вече розов.
Плача за вината във виновния и след миг изчезва тя,
за болката на тъжния, за да го спася.
Плача за теб, за мен, за всички нас.
Плача, но никой не е заплакал, та и моята душа да се успокои.
© Нона Маринова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
