Съдбоносен ден – за теб и мен.
Изгорени от лъжи,
търсим малко истини
в свят от илюзии.

Плачеща самота
в подгизнала липа
на студа, обсебен от мъгла.

Моята душа е плачеща тъга
в утринна роса
под шепа от пепелта на цветя
в прохладна топлина
от слънчева искра.

Твоето сърце е плачещо лице
в синьото море
под полумъртвото небе
на зимната тишина
покрита с измамна белота.

Плачеща самота
в искрица от сълза
на слънчева светлина, пленена от любовта.