23 dic 2006, 20:40

Плачеща

  Poesía
624 0 0
Съдбоносен ден – за теб и мен.
Изгорени от лъжи,
търсим малко истини
в свят от илюзии.

Плачеща самота
в подгизнала липа
на студа, обсебен от мъгла.

Моята душа е плачеща тъга
в утринна роса
под шепа от пепелта на цветя
в прохладна топлина
от слънчева искра.

Твоето сърце е плачещо лице
в синьото море
под полумъртвото небе
на зимната тишина
покрита с измамна белота.

Плачеща самота
в искрица от сълза
на слънчева светлина, пленена от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...