23 dic 2006, 20:40

Плачеща

  Poesía
626 0 0
Съдбоносен ден – за теб и мен.
Изгорени от лъжи,
търсим малко истини
в свят от илюзии.

Плачеща самота
в подгизнала липа
на студа, обсебен от мъгла.

Моята душа е плачеща тъга
в утринна роса
под шепа от пепелта на цветя
в прохладна топлина
от слънчева искра.

Твоето сърце е плачещо лице
в синьото море
под полумъртвото небе
на зимната тишина
покрита с измамна белота.

Плачеща самота
в искрица от сълза
на слънчева светлина, пленена от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...