23.12.2006 г., 20:40

Плачеща

618 0 0
Съдбоносен ден – за теб и мен.
Изгорени от лъжи,
търсим малко истини
в свят от илюзии.

Плачеща самота
в подгизнала липа
на студа, обсебен от мъгла.

Моята душа е плачеща тъга
в утринна роса
под шепа от пепелта на цветя
в прохладна топлина
от слънчева искра.

Твоето сърце е плачещо лице
в синьото море
под полумъртвото небе
на зимната тишина
покрита с измамна белота.

Плачеща самота
в искрица от сълза
на слънчева светлина, пленена от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...