Когато ме видя превита,

подобно плачеща върба,

ти не понечи да ме вдигнеш

и любовта окапа като есенни листа.

Дърветата осиротяват, но напролет

листата отново избуяват.

Отново гората се разлиства

и птиче в клоните ù писва.

Ала когато любовта слана попари я,

тъй както есенните листи,

не може пак да се разлисти.

Не може пак да се завърне.

Не може никой пак да я прегърне.

Не може отново да я има,

защото е неповторима.