Плачеща върба
1.1K
0
0
Когато ме видя превита,
подобно плачеща върба,
ти не понечи да ме вдигнеш
и любовта окапа като есенни листа.
Дърветата осиротяват, но напролет
листата отново избуяват.
Отново гората се разлиства
и птиче в клоните ù писва.
Ала когато любовта слана попари я,
тъй както есенните листи,
не може пак да се разлисти.
Не може пак да се завърне.
Не може никой пак да я прегърне.
Не може отново да я има,
защото е неповторима.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежана Терзиева Todos los derechos reservados
