Плачеща върба
1.1K
0
0
Когато ме видя превита,
подобно плачеща върба,
ти не понечи да ме вдигнеш
и любовта окапа като есенни листа.
Дърветата осиротяват, но напролет
листата отново избуяват.
Отново гората се разлиства
и птиче в клоните ù писва.
Ала когато любовта слана попари я,
тъй както есенните листи,
не може пак да се разлисти.
Не може пак да се завърне.
Не може никой пак да я прегърне.
Не може отново да я има,
защото е неповторима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Терзиева Всички права запазени
