6 mar 2007, 1:58

Плачещата роза

  Poesía
816 0 4

Плачещата роза

 

Видях прекрасна роза пред една къщурка,

с листенца тъй уханни, окъпани в роса.

Зовеше минувача, безсилен да се гмурка

във нейната невинност и чиста красота.

 

Навярно някой стар ковач, овчар или строител,

в къщурката заспива до любеща жена,

докрай ще е спокоен във своята обител,

очаквайки смълчан последната зора.

 

Поспират разни хора при розата едничка,

да вдъхнат аромата, да вкусят сладостта.

Но не разбират те, че вехне тя самичка,

а капките роса показват колко е сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...