Плачещата роза
Плачещата роза
Видях прекрасна роза пред една къщурка,
с листенца тъй уханни, окъпани в роса.
Зовеше минувача, безсилен да се гмурка
във нейната невинност и чиста красота.
Навярно някой стар ковач, овчар или строител,
в къщурката заспива до любеща жена,
докрай ще е спокоен във своята обител,
очаквайки смълчан последната зора.
Поспират разни хора при розата едничка,
да вдъхнат аромата, да вкусят сладостта.
Но не разбират те, че вехне тя самичка,
а капките роса показват колко е сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
