6 мар. 2007 г., 01:58

Плачещата роза

815 0 4

Плачещата роза

 

Видях прекрасна роза пред една къщурка,

с листенца тъй уханни, окъпани в роса.

Зовеше минувача, безсилен да се гмурка

във нейната невинност и чиста красота.

 

Навярно някой стар ковач, овчар или строител,

в къщурката заспива до любеща жена,

докрай ще е спокоен във своята обител,

очаквайки смълчан последната зора.

 

Поспират разни хора при розата едничка,

да вдъхнат аромата, да вкусят сладостта.

Но не разбират те, че вехне тя самичка,

а капките роса показват колко е сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...