Пролей сълза, око кристално,
нали, когато го видя
вмрази ти поглед и политна
към светлосини небеса.
Плачи, душа, ти наплачи се,
нали сама си го избра,
нали за него ти се бори,
сега плачи и се терзай.
Плачи, сърце, ти наплачи се,
нали за него ти трептя,
нали за него ти умира,
сега плачи и осъзнай,
какво направи той за тебе,
защо така те окърви,
разби надеждите в които
дори мечти и дом гради.
© Николинка Йорданова Todos los derechos reservados