Feb 26, 2014, 8:55 PM

Плачи

  Poetry » Love
798 0 0

Пролей сълза, око кристално,

нали, когато го видя

вмрази ти поглед и политна 

към светлосини небеса.

 

Плачи, душа, ти наплачи се,

нали сама си го избра,

нали за него ти се бори,

сега плачи и се терзай.

 

Плачи, сърце, ти наплачи се,

нали за него ти трептя,

нали за него ти умира,

сега плачи и осъзнай,

какво направи той за тебе,

защо така те окърви,

разби надеждите в които

дори мечти и дом гради.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...