9 sept 2009, 10:56

Плачи, но не и пред тълпата

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Плачи ти, сърце, от мъка обвито,

плачи и със сълзи човешки.

Разкъсвано от болка, изпито,

наранено от думите тежки.

 

Сега ти тепърва се учиш

на учтивост, любов, уважение,

но знай, сърце, че да ги получиш,

то трябва първо доза унижение.

 

Плачи сега, че утре няма да можеш -

не ще има време за сълзи.

Плачи, пък утре геройски подхождай

към всяка от твойте беди.

 

И всеки следващ удар на съдбата

понасяй с гордост, пък нека урок да ти бъде.

Плачи, сърце, но не пред тълпата,

наум повтаряй -

Герой бе и винаги такъв ще бъде!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Много истинска творба!
  • Сълзите са нещо, което трябва да споделяме само и единствено със самите себе си. Само ние знаем истинската им стойност!
  • Браво! Много ми харесва! Подкрепям смисълът!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...