Sep 9, 2009, 10:56 AM

Плачи, но не и пред тълпата

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Плачи ти, сърце, от мъка обвито,

плачи и със сълзи човешки.

Разкъсвано от болка, изпито,

наранено от думите тежки.

 

Сега ти тепърва се учиш

на учтивост, любов, уважение,

но знай, сърце, че да ги получиш,

то трябва първо доза унижение.

 

Плачи сега, че утре няма да можеш -

не ще има време за сълзи.

Плачи, пък утре геройски подхождай

към всяка от твойте беди.

 

И всеки следващ удар на съдбата

понасяй с гордост, пък нека урок да ти бъде.

Плачи, сърце, но не пред тълпата,

наум повтаряй -

Герой бе и винаги такъв ще бъде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Много истинска творба!
  • Сълзите са нещо, което трябва да споделяме само и единствено със самите себе си. Само ние знаем истинската им стойност!
  • Браво! Много ми харесва! Подкрепям смисълът!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...