Плачи, приятелко...
( На Деница*)
"Приятелството е пътека, по която трябва да се върви
ежедневно. Иначе тя се покрива с бурени... "
А. П. Чехов
„Най-добрият начин да повдигнеш духа си
е да се опиташ да ободриш някой друг“
Марк Твен
Приятелска прегръдка тялото не топли,
но душата, знаеш, как затопля само,
не стаявай вътре хилядите вопли,
поплачи на мъжкото ми рамо.
Подгизнало от дъждове поройни,
ще поеме на сълзите топлината,
а сърцето – с хиляди пробойни,
в себе си ще приюти вината.
Плачи, приятелко, плачи, не спирай,
пречистѝ очите топли... и душата!
А ти, Любов, в сърцето – не умирай,
не проклинай пак съдбата.
С поглед мен изгаряй от ненавист,
но сега те моля, него не мрази,
това е просто мъжка завист,
дълбоко тя отвътре го срази...
Плачи, приятелко, не отмъщавай,
остави душата мъничко да страда,
с достойнство всеки грях прощавай,
макар отприщила жестоката тирада.
Плачи, приятелко, на моите гърди,
плачи, приятелите, знаеш, за това са
и кой каквото иска да твърдѝ,
не заменяй любовта с омраза!
Плачи, приятелко, защото знаеш,
че с тебе аз не мога да остана,
дори тайничко и тихо да ридаеш,
ще отваряш в мен дълбока рана.
Плачи, приятелко, с теб и аз ще плача,
в мислите, когато те прегръщам,
ще те целувам нежно в здрача,
в сънищата ти, когато се завръщам.
-------------------------------------------------------------
*Скъпа моя, Дени, обичам те такава, каквато си, защото ти ме искаш такъв, какъвто не съм!!!
06.12.2015 г. Велин
© Велин Todos los derechos reservados