катеринарина (Катя)
331 972
15 mar 2007, 23:57

Плачът на гайдата 

  Poesía
763 0 7

Чух самотна гайда - плачеше
сред мъглив и влажен полумрак,
и жена безлика бавно крачеше,
сред тревите мокри, пак и пак!
Бяла и изпъната – прекрасна,

вятър хладен блъска я в челото.

А напъпващия ден, прехласнат,

спря се, онемял на хоризонта.

Плахо слънце тихичко огрява

бледото изтръпнало лице.

Засветля, но тъмно си остава

в нейното измръзнало сърце.

Пропаст черна зее и в душата,

и примамва я с любовен шепот

като дим, въздишка непризната

да потъне преболяла в нея!

 

 

 

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??