катеринарина (Катя)
331 972
15.03.2007 г., 23:57 ч.

Плачът на гайдата 

  Поезия
803 0 7

Чух самотна гайда - плачеше
сред мъглив и влажен полумрак,
и жена безлика бавно крачеше,
сред тревите мокри, пак и пак!
Бяла и изпъната – прекрасна,

вятър хладен блъска я в челото.

А напъпващия ден, прехласнат,

спря се, онемял на хоризонта.

Плахо слънце тихичко огрява

бледото изтръпнало лице.

Засветля, но тъмно си остава

в нейното измръзнало сърце.

Пропаст черна зее и в душата,

и примамва я с любовен шепот

като дим, въздишка непризната

да потъне преболяла в нея!

 

 

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??