WOT (Коста Костов)
27 116
12 ene 2006, 21:06

Плажът 

  Poesía
799 1 7
Плажът

На самотен плаж стоя,
всичко тъй красиво е.
Вълните нежно галят нозете ,
вятъра косата вее .
Погледът блуждае над синята вода,
и опитва се да види тази красота.
Бяла птица току до мене кацна,
погледна ме,криле разпери и ... нямаше я вече.
Отново сам стоя,
сред тази красота,но сърцето ми мълчи.
Може би му липсваш ти!
Мидичка намерих, в ръката си я взех.
Погледът си върху нея спрях,но Уви...
отново твоето лице,в моя ум се появи.
Изчезна красотата,всичко избледня,
твоето лице сияйно само виждах аз.
Примигнах със очи и изненада -
Слънцето дало път е на Луната.
Хиляди звезди на небосвода черен,
вятъра студен е,кожата ми кара да потръпне.
Мидичката още във ръка държа,
погледнах я отново и във водата я захвърлих.
Грешка ли направих?
Уви, да!
Късно осъзнавам,че не мида моята ръка затри,
а любовта,която моята душа откри.

© Коста Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви на всички!
    Много сте мили.
  • Представих си и почувствах всичко...
  • Представих си и почувствах всичко...
  • Представих си и почувствах всичко...
  • Благодаря ви за топлите коментари.Бях малко нервен как ли ще ги приемат хората,но сега се радвам, че започнах да пиша.
  • И аз мисля,че умееш да писшеш :о) Имаш голям талант!Браво ;о) Продължавай все така :о) 6+ за стихчето
  • чожек,можеш го просто!Личи,че ти е в кръвта
Propuestas
: ??:??