Плажът
Плажът
На самотен плаж стоя,
всичко тъй красиво е.
Вълните нежно галят нозете ,
вятъра косата вее .
Погледът блуждае над синята вода,
и опитва се да види тази красота.
Бяла птица току до мене кацна,
погледна ме,криле разпери и ... нямаше я вече.
Отново сам стоя,
сред тази красота,но сърцето ми мълчи.
Може би му липсваш ти!
Мидичка намерих, в ръката си я взех.
Погледът си върху нея спрях,но Уви...
отново твоето лице,в моя ум се появи.
Изчезна красотата,всичко избледня,
твоето лице сияйно само виждах аз.
Примигнах със очи и изненада -
Слънцето дало път е на Луната.
Хиляди звезди на небосвода черен,
вятъра студен е,кожата ми кара да потръпне.
Мидичката още във ръка държа,
погледнах я отново и във водата я захвърлих.
Грешка ли направих?
Уви, да!
Късно осъзнавам,че не мида моята ръка затри,
а любовта,която моята душа откри.
На самотен плаж стоя,
всичко тъй красиво е.
Вълните нежно галят нозете ,
вятъра косата вее .
Погледът блуждае над синята вода,
и опитва се да види тази красота.
Бяла птица току до мене кацна,
погледна ме,криле разпери и ... нямаше я вече.
Отново сам стоя,
сред тази красота,но сърцето ми мълчи.
Може би му липсваш ти!
Мидичка намерих, в ръката си я взех.
Погледът си върху нея спрях,но Уви...
отново твоето лице,в моя ум се появи.
Изчезна красотата,всичко избледня,
твоето лице сияйно само виждах аз.
Примигнах със очи и изненада -
Слънцето дало път е на Луната.
Хиляди звезди на небосвода черен,
вятъра студен е,кожата ми кара да потръпне.
Мидичката още във ръка държа,
погледнах я отново и във водата я захвърлих.
Грешка ли направих?
Уви, да!
Късно осъзнавам,че не мида моята ръка затри,
а любовта,която моята душа откри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Костов Всички права запазени
