19 oct 2007, 0:29

Плам

  Poesía
1.3K 0 14
Плам

Пари по устните ми…
Тъй сладко докосваш.
Гали, не спирай!... Екстаз!
Капва на гърлото ми…
Пламъка парещ разхождаш.
Гори, пали, ах… Страст!

Хлад, ах, хлад ми донасяш.
Кубчета лед, топят се! Разкош!
Усещам духа им, целуваш ги още!
Вкусваш. Разкъсваш, разпаряш със нож…
Ах, капка, гореща, прохлада,
погали гърдите ми… Наслада!

Ухание, повей, дъх на сатен.
Мелодия звъни, не, недей…
Галиш душата, сърцето, сетивата.
Отнасяш тялото далече във плен!
Със сладко предчувствие… Ставай!
Полетях, изгорях изгарящо студен!

19.10.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...