Пламък

10 feb 2010, 23:15

Poesía » Otra

618 0 0

Пламък

Тиха топлина,

гореща истина...

В един миг е тук,

а в друг е някъде там.

Ту слънчево изгарящ, нежен...

... ту... синкаво разгневен и леден!

Сякаш говори той на нас

с някакъв нестихващ глас.

Топлина, горещина и жар,

като изникнал спомен стар.

Финес и лекота,

описващ невинна женска красота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.