18 jul 2008, 12:13

Пламък

  Poesía
1.2K 0 2
До скоро аз не знаех, че те има...
Срещите ни с теб за мене бяха
като на дете игра нетърпелива.
Мислите ми все към теб летяха!

Отекват стъпки по алеята позната,
лъч на щастие в сърцето ми блести!
Две прегърнати тела в далечината...
Защо това не бяхме Аз и Ти?

От ежедневието сиво бягам...
Като взрив избухнал телефон звъни!
Зная, че ще се опаря, но посягам
и моля само дано това си Ти!

Усмихваш се с поглед закачливо,
"Обичаш ме"! Така твърдиш!
С ръцете галиш ме игриво,
сърцето си ти давам, да го изпепелиш!

Докосваш струните ми нежно,
като птица ти от мен ще отлетиш!
Потъвам в тебе неизбежно,
душата си ти давам, да я изгориш!


18.07.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосваш струните ми нежно,
    като птица ти от мен ще отлетиш!
    Не и позволявай да отлети, задръж я колкото можеш повече при себе си щом я искаш. Супер е стиха. Поздравявам те!
  • Поздрав! Спомних си всичко......
    "..само дано това си Ти!"......!!!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...