dani_dt (Даниел) dani_dt (Даниел)
6
18.07.2008 г., 12:13

Пламък

1.2K 0 2
До скоро аз не знаех, че те има...
Срещите ни с теб за мене бяха
като на дете игра нетърпелива.
Мислите ми все към теб летяха!

Отекват стъпки по алеята позната,
лъч на щастие в сърцето ми блести!
Две прегърнати тела в далечината...
Защо това не бяхме Аз и Ти?

От ежедневието сиво бягам...
Като взрив избухнал телефон звъни!
Зная, че ще се опаря, но посягам
и моля само дано това си Ти!

Усмихваш се с поглед закачливо,
"Обичаш ме"! Така твърдиш!
С ръцете галиш ме игриво,
сърцето си ти давам, да го изпепелиш!

Докосваш струните ми нежно,
като птица ти от мен ще отлетиш!
Потъвам в тебе неизбежно,
душата си ти давам, да я изгориш!


18.07.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • iovka_petkova (Йовка Петкова)
    iovka_petkova (Йовка Петкова)
    Докосваш струните ми нежно,
    като птица ти от мен ще отлетиш!
    Не и позволявай да отлети, задръж я колкото можеш повече при себе си щом я искаш. Супер е стиха. Поздравявам те!
  • krisi_doneva (Кристина Донева)
    krisi_doneva (Кристина Донева)
    Поздрав! Спомних си всичко......
    "..само дано това си Ти!"......!!!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0