До скоро аз не знаех, че те има...
Срещите ни с теб за мене бяха
като на дете игра нетърпелива.
Мислите ми все към теб летяха!
Отекват стъпки по алеята позната,
лъч на щастие в сърцето ми блести!
Две прегърнати тела в далечината...
Защо това не бяхме Аз и Ти?
От ежедневието сиво бягам...
Като взрив избухнал телефон звъни!
Зная, че ще се опаря, но посягам
и моля само дано това си Ти! ...