Планета обич в женски длани
Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.
За някого е свиден армаган.
За друг е непосилно тежко бреме.
Но не защото обич е познал,
а просто е пропуснал да си вземе.
Не зная колко стъпки предстоят
до онзи ръб, след който е мълчание...
Пристъпвам боса. Нося своя къс...
... една планета обич в женски длани...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
