Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.
За някого е свиден армаган.
За друг е непосилно тежко бреме.
Но не защото обич е познал,
а просто е пропуснал да си вземе.
Не зная колко стъпки предстоят
до онзи ръб, след който е мълчание...
Пристъпвам боса. Нося своя къс...
... една планета обич в женски длани...
© Людмила Билярска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
