17 mar 2009, 9:35

Планини 

  Poesía » Filosófica
964 0 29

 

Те не гледат света отстрани.

Те не сочат с пръст. Не ти го

навират.

 

Знаят всеки изгрев и залез,

всеки отговор, всеки въпрос...

Те Бога допират.

 

Те са част от света. Не се

борят нечестно за място. Не

одумват злостно равното плодородно

поле, ни морето прекрасно.

 

Нямат претенции да са връх, но

все пак най-високо в небето се впиват.

В профил слънце целуват,

в анфас луната приспиват...

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих! Хареса ми!
    Четох го няколко пъти от онзи ден насам и всеки път все повече и повече ми харесва!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) 18-03-2009г. 18:25
    Специано отговарям на Смешко:
    -------------------------------------------

    не говорех за сила ... може би - мъдрост
    а силата е едно от нещата, които планините не намират за необходимо да доказват...

    -------------
    благодаря за отговорът
  • Сетих се за "Планина" на Е.Ефтимов.Сихосбирката от сонети, имам в предвид.
    Да те сравняват с него си е комплимент, може да каже.
  • Хареса ми!Поздрави и от мен Светлана!
  • Поздравления, Светланче! Стиховете ти са истински, защото се изливат от душата ти и защото си прекрасен човек! Не мога да пропусна да подчертая и изключителната мелодика в творбите ти, която за мен не е учудваща!!!

  • чудесен стих, Светлана!!!!
    нарисувано....!
    поздравления!
  • Замислящо... А такива планини нямат върхове... Или поне много от нас не могат да ги изкачат.
    Поздрав!
  • Специано отговарям на Смешко:
    От пясък и вода изваяни във форма
    все крачим за да се изпепелим...
    Дори и да се случиме отново, едва
    ли в планини ще можем да се преродим...

    Не винаги е необходимо човек, защитаващ една прекрасна идея да избира пътя на силата. Добрият творчески резултат изисква съвест, труд, дарба и подходяща среда за да се прояви. Знам това от личен опит, защото самата аз създавам таланти. А те радват цяла България. Пожелавам на всички да открият силата на любовта в отношенията си един към друг,и да използват все по-малко любовта към силата.
    Светлана Караколева
  • а как песъчинките стават планини...
    мен ако питаш - след като направят всичко онова което планините не намират за необходимо ... и открият себе си ...
    с търсене и питане се става планина...


    има и планини от слепени песъчинки с ла....
    поне моят път не е такъв

    хубав стих
  • Планините са времето и безвремието. Харесах стиха ти. Поздрав!
  • Внесе такъв мир в душата ,така библейски ми прозвучаха стиховете ти!Имах нужда да прочета нещо подобно !
  • Няма да ми стигнат думите...
    Прекрасно стихотворение, пропито с много мисъл!
    Харесва ми!
  • върхове без претенции за такива
    Поздрав!
  • Те са самотни...Сърдечни поздрави!
  • Те в облаците обитават и с Бога разговарят! И колко трудно е да ги достигнеш...Целувки!
  • Докосва творбата и задълго се запомня - благодаря!
  • Скъпа Видрица забележката ти не се приема- помисли малко и ще забележиш колко е детинска. И не позволявам подобни забележки под стиховете си- особено под добрите- а този е такъв!
  • Просторът е техен!Поздрави за стиха!
  • Да се изкачат върховете, без зъби и нокти, без остри лакти и подлагане на динени кори! Да приспим луната и целунем слънцето, без да се самозабравим, гледайки от високо... Ти се шегуваш... Хубав стих мила, за жалост от тази човешка раса, непостижимо!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Истинско!
  • Трудно се изкачват върхове... но и често още по-трудно се слиза от тях...или само за миг сме в подножието...
  • ...Те и Бога допират...хубаво е.
  • Поздрав! И в генома ми са записани имената на планините - претурени и недопретурени ...
  • Саше, това са твоите планини от рисунката върху коприна. Разбиращите ги оцениха, аз им се възхитих. Реших да продъжа коментара. Да го погледна с очите на претендиращия за съвест. Да пусна усещането за планина да пробие обръгналата ми на ветрове от хорски думи кожа. Това са планините- онези в душата ми. Наричат се приятел,чест,дълг, отговорност,страх,бягство,гняв...предател...мерзавец. Имам много планини. Всички ги имаме,хора сме защото избираме кои да изкачиме...
  • Планини...!
    Бих докоснала тяхната мощ,
    раменете, че и сърцето,
    те подпират звездния кош
    и люлеят в съня си морето!
    Благодаря за усещането!Усмихнат ден!
  • Защото са величествени!
    Поздрав, Светли!
Propuestas
: ??:??