17 мар. 2009 г., 09:35

Планини

1.1K 0 29

 

Те не гледат света отстрани.

Те не сочат с пръст. Не ти го

навират.

 

Знаят всеки изгрев и залез,

всеки отговор, всеки въпрос...

Те Бога допират.

 

Те са част от света. Не се

борят нечестно за място. Не

одумват злостно равното плодородно

поле, ни морето прекрасно.

 

Нямат претенции да са връх, но

все пак най-високо в небето се впиват.

В профил слънце целуват,

в анфас луната приспиват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Хареса ми!
    Четох го няколко пъти от онзи ден насам и всеки път все повече и повече ми харесва!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) 18-03-2009г. 18:25
    Специано отговарям на Смешко:
    -------------------------------------------

    не говорех за сила ... може би - мъдрост
    а силата е едно от нещата, които планините не намират за необходимо да доказват...

    -------------
    благодаря за отговорът
  • Сетих се за "Планина" на Е.Ефтимов.Сихосбирката от сонети, имам в предвид.
    Да те сравняват с него си е комплимент, може да каже.
  • Хареса ми!Поздрави и от мен Светлана!
  • Поздравления, Светланче! Стиховете ти са истински, защото се изливат от душата ти и защото си прекрасен човек! Не мога да пропусна да подчертая и изключителната мелодика в творбите ти, която за мен не е учудваща!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...