14 jul 2008, 10:26

Планински мисли

875 0 1

 Крилати фрази.

 Измислени следи.

Говорещи тела.

А ти си в неизвестност, мое пламъче.

Горещо е, когато пламтиш.

Тананикаш си, като птичка.

Преобразяваш се, като вулкан.

Дъга на хоризонта.

Треперещ фас ме заобича.

Галя се като хищна хиена.

Извисявам се над океана.

Преобразявам се като девойка.

Обичам  да докосвам.

Да се оглеждам зад теб.

Да  мога да те рисувам.

Да протегна ръка и да те съживя...

Това си ти, мое бризче.

Някъде ме заобикаляш.

Но и ме преследваш вечер.

Късно е, а къде си ти.

Трапчинка ме изгори.

Полепна на мен.

А аз я занесох на планинските върхове.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...