14 jul 2008, 10:26

Планински мисли

874 0 1

 Крилати фрази.

 Измислени следи.

Говорещи тела.

А ти си в неизвестност, мое пламъче.

Горещо е, когато пламтиш.

Тананикаш си, като птичка.

Преобразяваш се, като вулкан.

Дъга на хоризонта.

Треперещ фас ме заобича.

Галя се като хищна хиена.

Извисявам се над океана.

Преобразявам се като девойка.

Обичам  да докосвам.

Да се оглеждам зад теб.

Да  мога да те рисувам.

Да протегна ръка и да те съживя...

Това си ти, мое бризче.

Някъде ме заобикаляш.

Но и ме преследваш вечер.

Късно е, а къде си ти.

Трапчинка ме изгори.

Полепна на мен.

А аз я занесох на планинските върхове.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...