Планински мисли
872
0
1
Крилати фрази.
Измислени следи.
Говорещи тела.
А ти си в неизвестност, мое пламъче.
Горещо е, когато пламтиш.
Тананикаш си, като птичка.
Преобразяваш се, като вулкан.
Дъга на хоризонта.
Треперещ фас ме заобича.
Галя се като хищна хиена.
Извисявам се над океана.
Преобразявам се като девойка.
Обичам да докосвам.
Да се оглеждам зад теб.
Да мога да те рисувам.
Да протегна ръка и да те съживя...
Това си ти, мое бризче.
Някъде ме заобикаляш.
Но и ме преследваш вечер.
Късно е, а къде си ти.
Трапчинка ме изгори.
Полепна на мен.
А аз я занесох на планинските върхове.
© Десислава Танева All rights reserved.
