14 июл. 2008 г., 10:26

Планински мисли

873 0 1

 Крилати фрази.

 Измислени следи.

Говорещи тела.

А ти си в неизвестност, мое пламъче.

Горещо е, когато пламтиш.

Тананикаш си, като птичка.

Преобразяваш се, като вулкан.

Дъга на хоризонта.

Треперещ фас ме заобича.

Галя се като хищна хиена.

Извисявам се над океана.

Преобразявам се като девойка.

Обичам  да докосвам.

Да се оглеждам зад теб.

Да  мога да те рисувам.

Да протегна ръка и да те съживя...

Това си ти, мое бризче.

Някъде ме заобикаляш.

Но и ме преследваш вечер.

Късно е, а къде си ти.

Трапчинка ме изгори.

Полепна на мен.

А аз я занесох на планинските върхове.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...