* * *
Провокирано от стиха на "Pobeditel" - "Кръстопът съм на безкрайни светове"
Нямам благодарност за живота си,
дарен ми е с любов, но без заслуги,
а любовта ме е закичила с хомота си,
за да дам живот на... други!....
А той море е от сълзИ и спомени,
пред него всеки изплаква душата си,
и все събира сълзите отронени,
и пази ги свято в недрата си...
"Отхапах" от него, а между зъбИте остана
привкУс на обич-тъга,
на любов, пресъхнала от... нямане
в очите на една жена!...
И като восък просълзи по дланите,
да ми напомня, че усещам
как в мен гори едно желание,
за неповторимост и... за вечност!...
Всяка своя стъпка ний избираме,
животът е изпълнен със потайности
и случайностите, ако са планирани,
нямаше да са... случайности!!!...
"Кръстопът съм на безкрайни светове",
по който лъч да тръгнеш - пътят ще е твоят,
ще минеш през пустини, през бури - ветрове,
по мен поемеш ли веднъж...
Завинаги си моя...
* * *
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
Аплодисменти, Вальо!!!