Платоничност
Не съм усещала твоите устни,
нито твоите топли ръце
и не съм целувала сутрин
твоето нежно лице.
Не съм почувствала погледа даже
от тези дълбоки очи,
но за мене си някак... най-важен
и най-обичан от мене си ти.
И продължавам в безсънните нощи
безсмислено теб да зова.
Повтаряй ми още и още...
че с мен ще дочакаш мига!
Мигът, във който ще слеем
топлината на наш`то горене.
Ах... не можем така да живеем -
имам нужда да бъдеш със мене!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
