Платоничност

petka-spagetka
179 152

24 mar 2007, 13:55

Poesía

725 0 5

Не съм усещала твоите устни,
нито твоите топли ръце
и не съм целувала сутрин
твоето нежно лице.

Не съм почувствала погледа даже
от тези дълбоки очи,
но за мене си някак... най-важен
и най-обичан от мене си ти.

И продължавам в безсънните нощи
безсмислено теб да зова.
Повтаряй ми още и още...
че с мен ще дочакаш мига!

Мигът, във който ще слеем
топлината на наш`то горене.
Ах... не можем така да живеем -
имам нужда да бъдеш със мене!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.