24.03.2007 г., 13:55 ч.

Платоничност 

  Поезия
726 0 5

Не съм усещала твоите устни,
нито твоите топли ръце
и не съм целувала сутрин
твоето нежно лице.


Не съм почувствала погледа даже
от тези дълбоки очи,
но за мене си някак... най-важен
и най-обичан от мене си ти.


И продължавам в безсънните нощи
безсмислено теб да зова.
Повтаряй ми още и още...
че с мен ще дочакаш мига!


Мигът, във който ще слеем
топлината на наш`то горене.
Ах... не можем така да живеем -
имам нужда да бъдеш със мене!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??