24.03.2007 г., 13:55

Платоничност

872 0 5

Не съм усещала твоите устни,
нито твоите топли ръце
и не съм целувала сутрин
твоето нежно лице.


Не съм почувствала погледа даже
от тези дълбоки очи,
но за мене си някак... най-важен
и най-обичан от мене си ти.


И продължавам в безсънните нощи
безсмислено теб да зова.
Повтаряй ми още и още...
че с мен ще дочакаш мига!


Мигът, във който ще слеем
топлината на наш`то горене.
Ах... не можем така да живеем -
имам нужда да бъдеш със мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...