24 мар. 2007 г., 13:55

Платоничност

876 0 5

Не съм усещала твоите устни,
нито твоите топли ръце
и не съм целувала сутрин
твоето нежно лице.


Не съм почувствала погледа даже
от тези дълбоки очи,
но за мене си някак... най-важен
и най-обичан от мене си ти.


И продължавам в безсънните нощи
безсмислено теб да зова.
Повтаряй ми още и още...
че с мен ще дочакаш мига!


Мигът, във който ще слеем
топлината на наш`то горене.
Ах... не можем така да живеем -
имам нужда да бъдеш със мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...