etimargi (Y. Panda)
94 114
3 oct 2008, 10:13

Племеника на чичо Гошо 

  Poesía » De humor
1420 0 4
 

Радостен е Гошо днес,

племенника идва в шест.

Гошо много го обича

и да го посрещне тича.

 

И отваря той вратата:

- Я си изчисти краката!

Леле, че е кално тука,

сякаш ровил си в боклука.

 

Занарежда Гошо нежно

и го плясна най-небрежно.

Па палтото му съблече,

и навътре го повлече.

 

- Да останеш се надявам,

че самичък полудявам!

- Ех, добре де, чичо Гошо,

чакай, че ми стана лошо.

 

Хайде, стига ме премята,

че ще падна на земята.

Чичо Гошо тъжен стана

и поседна на дивана.

 

Малкият се заигра.

Гошо кротко си заспа.

Изведнъж очи отвори.

Гошо чак се ококори.

 

Тук във хола, по средата,

някаква вода разлята.

Дрехите му разпиляни

и омазани с банани.

 

Телевизора работи

и търкалят се роботи.

Шкафовете му са празни.

Гошо много се подразни.

 

И изпадна в криза нервна.

Чичо Гошо скочи. Ревна:

"Идвай тука да те бия!

Ей сега ще те открия!"

 

Търси тук и търси там.

Гледа в гардероб голям.

И като не го откри,

чичото се притесни.

 

Скоро малкият излиза,

рошав, в чичовата риза.

В гардероба е заспал.

Гошо пък не го видял.

 

Чичо Гошо е щастлив.

Проговори с глас креслив:

" Ах, доброто ми дете!

Но къде се скри, къде?"

 

Момчето грешно го разбрало:

- Бях завит с едно одеало...

Аз от тебе не се крих.

Радвай се, че подредих!

 

© Y. Panda Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??