Племеника на чичо Гошо
Радостен е Гошо днес,
племенника идва в шест.
Гошо много го обича
и да го посрещне тича.
И отваря той вратата:
- Я си изчисти краката!
Леле, че е кално тука,
сякаш ровил си в боклука.
Занарежда Гошо нежно
и го плясна най-небрежно.
Па палтото му съблече,
и навътре го повлече.
- Да останеш се надявам,
че самичък полудявам!
- Ех, добре де, чичо Гошо,
чакай, че ми стана лошо.
Хайде, стига ме премята,
че ще падна на земята.
Чичо Гошо тъжен стана
и поседна на дивана.
Малкият се заигра.
Гошо кротко си заспа.
Изведнъж очи отвори.
Гошо чак се ококори.
Тук във хола, по средата,
някаква вода разлята.
Дрехите му разпиляни
и омазани с банани.
Телевизора работи
и търкалят се роботи.
Шкафовете му са празни.
Гошо много се подразни.
И изпадна в криза нервна.
Чичо Гошо скочи. Ревна:
"Идвай тука да те бия!
Ей сега ще те открия!"
Търси тук и търси там.
Гледа в гардероб голям.
И като не го откри,
чичото се притесни.
Скоро малкият излиза,
рошав, в чичовата риза.
В гардероба е заспал.
Гошо пък не го видял.
Чичо Гошо е щастлив.
Проговори с глас креслив:
" Ах, доброто ми дете!
Но къде се скри, къде?"
Момчето грешно го разбрало:
- Бях завит с едно одеало...
Аз от тебе не се крих.
Радвай се, че подредих!
© Y. Panda All rights reserved.
