8 nov 2017, 19:26

Пленена реалност

  Poesía
565 1 2

 

Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.

 

Една година после в коловоза.
Ще се събудят да си честитят.
И Хелоуин ще бъде пак угроза.
За българщина, патриоти ще крещят.

 

В инерция върти се колелото. 
Думите са просто констатация.
Тече и изпарява се живота,
в стремеж за отстояване на нацията.

 

Писателите пишат мъдри мисли,
а политиците коват мечти.
Кому са нужни файлове и листи,
небето, щом залива ни с беди?

 

Кому са нужни будните, кажете,
почитани в един, конкретен ден?
В съня кошмарен, тишината свети,
реалността е на нощта във плен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....